За проблемите в семейството

Брачен консултант и психолог Мая Манева,
www.semeinokonsultirane.com

Проблемите в семействата най-често са свързани с два основни въпроса – приемането на различията в мисленето и преживяванията по един и същи въпрос и възгледа ни за грешката.

Колко от нас могат да се похвалят, че когато имат различно мислене, са изслушвани и мнението им и чувствата им са зачетени, уважени? Колко от нас, когато са правили грешки като деца, родителите вместо да ги критикуват с думите: "Аз нали ти казах какво ще стане, ти защо не ме слушаш?!", са изразили готовност да чуят позицията им, да ги изслушат за какво съжаляват, пожелали са да усетят чувствата им? За съжаление същите тези деца, когато станат родители, в повечето случаи се държат по подобен начин с техните деца. Подобно отношение от най-близките кара много хора да задържат в себе си мислите и преживяванията си по важни за тях въпроси. Страхът да не бъдеш отхвърлен или изоставен води до липсата на пълноценно общуване в семейството и впоследствие именно това става причина за отчуждението, изневерите, скандалите. Понякога в такива семейства няма конфликти и ако се стигне до раздяла на съпрузите, тя е изненада както за изоставения партньор, така и за близките, които не са подозирали проблеми в семейството.

Въпросът за грешките предизвиква едни от най-мъчителните емоции. Кога да простим, можем ли и трябва ли да прощаваме, като окачествяваме дадена постъпка като отвратителна, как да се освободим от чувството си вина, като не можем да поправим стореното?

На първо място, важно е да се знае, че определянето на дадена постъпка като грешка, е въпрос на гледна точка, различна за всеки участник или наблюдател на събитието. Понякога е нужно да мине доста време, за да определим наше или чуждо решение като грешка.

Като грешка определяме резултат, който се разминава с нашите очаквания, който, ако би бил различен, бихме определили себе си или другите като по-успешни.

Такава оценка за събития, които са следствие от наши решения, обикновено даваме след време, докато в момента на действието считаме, че правим най-доброто. Кое ни кара тогава да променяме тази оценка с времето? – Непредвидените последствия, резултатът, който се разминава с нашите очаквания. Това се случва доста често, а най-честата реакция е да обвиним другите, че те не са такива, за каквито са се представяли, че са ни излъгали. Това отношение към събитията ни води до състояние на разочарование, обида, с което загубваме вътрешната си хармония и радостта. По различен начин бихме се чувствали, ако вместо да влизаме в ролята на жертва, поемем отговорност за нашите постъпки. За това би ни помогнало да не се фокусираме само върху негативните последствия, а да се успеем да видим уроците, които сме научили от нашия избор или от този на близките ни. А тях винаги ги има. Тогава грешките имат смисъл. Тогава вместо да обвиняваме и по този начин да загубваме уважение към себе си и околните, ние бихме били благодарни за възможността да израснем.

Като пример за това, което най-често в едно семейство се приема категорично като грешка, е изневярата, а като виновник за нея – този, който е изневерил. Именно фокусът върху вината води до опустошителните емоции. Но почти винаги преди изневярата в тези семейства комуникацията е била на повърхностно ниво и поне единият се е чувствал потиснат, пренебрегнат. Често има и неизлекувани стари лични травми, които са пренесени във връзката. Ако съпрузите успеят да преодолеят обвинението и самообвинението и да анализират досегашните си отношения и личния си път, те имат шанс да изградят връзката такава, каквото я искат и да станат много по-близки, отколкото са били преди изневярата.


За записване за консултация със семеен консултант Мая Манева: 0888 098 188 ,

Книгата Любовта в Семейството от Мая Манева НОВО!
Книгата "Любовта в семейството"
на Мая Манева събира на едно място богатия й опит и проникновените и практически съвети за щастлив личен и семеен живот. Вижте повече на сайта на книгата.

 

Дизайн: | Психология на човека