Какъв за вас е добрият родител

Семеен консултант и психолог Мая Манева,
www.semeinokonsultirane.com

В тази статия споделям резултатите от анкета, направена с 10 момчета и момичета на възраст между 17 и 21 години. Изборът ми на въпрос беше провокиран от все по-голямото затруднение на съвременните родители да се справят с възпитанието на децата си поради преумора и липса на достатъчно време, липса на умения за общуване, омаловажаване на някои важни за децата проблеми, робуване на остарели схващания и т.н. Направих анкетата с големи деца, които, минали през всички периоди на израстване, имат по-осъзнати критерии за това какъв трябва да бъде добрият родител – имали са достатъчен набор от поводи и да се гневят на своите родители, и да им се възхищават, както и да ги наблюдават как се справят в различни ситуации.

Целта на анкетата е да се разберат какви са очакванията на децата от родителите им въз основа на това, което са получили или не са получили от тях в годините на израстването им.

От отговорите става ясно, че преобладаваща у повечето деца е нуждата от топлина и разбиране, от внимание. Децата търсят един сигурен и надежден родител, на когото могат да разчитат, във взаимоотношенията, от който могат да получат и утеха, и разбиране, и успокоение, и съвет. Те имат нужда да бъдат изслушвани. Липсват им разговори, в които да се чувстват приети и уважавани като личности със свои разбирания и в които вместо наставления, често придружени с примери за това колко добре са се справяли самите родители, когато са били деца, да получат адекватни съвети, съобразени и с времето, и с желанията и възможностите на самите деца, а не с тези на родителите. Децата искат родителите им да се отнасят с повече доверие към тях и да ги уважават като самостоятелни личности със свои разбирания, интереси и увлечения. Те искат да усетят, че родителите им се опитват да се поставят на тяхно място, да разберат техните вълнения, а не да дават съвети от позицията на своите желания.

В много от отговорите е видно, че децата имат незадоволена нужда от пространство в определени случаи и негодуват от това, че родителите им се намесват и тогава, когато децата не желаят тяхната помощ. Т.е. децата не винаги искат да получават готови рецепти за всичко, а имат нужда да бъдат оставени да се учат и от собствените си грешки.

Децата уважават родители, които умеят да признават грешките си. Те не приемат остарялото схващане, че родителят винаги е прав, само защото е родител и има повече опит и права, че той е безгрешен и детето трябва да приеме това. Децата нямат нужда от някакъв недостижим идеал. Когато родителят признава грешките си, това вдъхва у самите деца увереност, че и те могат да успяват, въпреки че допускат грешки, че грешките са преодолими. Затова и ценят родители, които приемат грешките и недостатъците на децата си и умеят да ги обсъждат спокойно. Те смятат, че това възпитава у децата отговорност в техните действия и им дава сили да преодоляват неуспехите си. Обратно – когато родителите им са твърде критични, имат завишени изисквания и трудно приемат грешките на децата си, това ги натоварва с голямо неудовлетворение и чувство за вина, и подкопава увереността им.

Децата не приемат родителите да им обръщат внимание само когато има проблеми, когато са сгрешили. Те имат нужда от повече одобрение, окуражаване и изграждане на вяра в себе си, но считат че постиженията им в повечето случаи остават незабелязани, дори се приемат за даденост.

Децата не бягат от реда и правилата, от отговорностите, не искат да бъдат глезени, а напротив – уважават родители, които са строги, когато трябва, но искат и самите родители да са пример за това, което изискват от децата си. Децата имат нужда да уважават своите родители, но това уважение искат да е заслужено, а не наложено заради факта, че са им родители.

Децата очакват от родителите си да ги информират по всички въпроси в противовес на разпространеното схващане, че те не се вслушват в родителите си, не зачитат тяхното мнение и търсят информация от връстниците си. И тук най-важно е как се дава нужната информация – назидателно или с разбиране, и кога – когато се иска от детето или се натрапва от родителя.

Прави впечатление, че в нито един от отговорите не присъства материалният аспект в отношенията. В противовес на широко разпространеното сред родителите мнение, че децата очакват от тях преди всичко материална обезпеченост, нито едно от тях не е поставило сред най-важните критерии материалните очаквания от родителите си. Напротив, на преден план са нуждите на децата от топлина, разбиране, сигурност и уважение, от признаване и оценяване на техните качества и възможности, на техните личности и изказване на доверието им в тях.

В обобщение може да се каже, че децата търсят баланса между:

  1. Съветите и помощта на родителя, и зачитането на мнението и решението на детето;
  2. Реда и правилата, и свободата да избират;
  3. Критиката, и одобрението и признанието;
  4. Най-близкия и добронамерен по-възрастен, с повече опит, и най-добрия приятел в лицето на родителя.


За записване за консултация със семеен консултант Мая Манева: 0888 098 188 ,

Книгата Любовта в Семейството от Мая Манева НОВО!
Книгата "Любовта в семейството"
на Мая Манева събира на едно място богатия й опит и проникновените и практически съвети за щастлив личен и семеен живот. Вижте повече на сайта на книгата.

 

Дизайн: | Психология на човека